Охлюв /басня/
Какъв прекрасен ден!
Усмихва се небето!
Подухва вятър уморен,
разлиства храстът до дерето.
Тревата палава, игрива,
намигна на щъркел блед
и някак приказлива
нашепва тя за охлюва съсед.
- Живее близичко до мен
и пази свойта къща.
Излезе ли навънка на терен,
градинката ми той обръща.
Уж плах е, хлъзгав и мъник,
а пакости ми само прави.
Очите скрива сякаш с трик
реши ли някой да го гали.
Така оплака се тревата
на щъркелът дошъл от юг.
Разтвори си за миг душата
дочула пролетния звук.
А щъркелът отсъди право,
не чака много втори път.
Той хвана пакостника здраво,
докопа се до неговата плът.
И изводът какъв е тук:
че всеки търсейки храна
неволно причинява някому злина,
но силният все побеждава
и на малкия не се прощава!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
