13 feb 2008, 20:03

Ожаднях... По жътва, Мами

  Poesía » Otra
1.7K 0 28
 

Ожаднях...

По жътва, Мами.

Пек.

Гори земята.

Подпухнали облаци

слизат ниско... И

целуват с горчиви  устни

урвите.

Гръм. После пак  гръм.

Целуват.

Защо не плаче небето?

И аз нямам сълзи.

Ослепяха очите ми.

Пасквил до пасквил...

Скапа живота ми.

Мами, по жътва съм жадна.

Стани!

Да видиш!

Господ иска молитви...

Не се научих да моля.

Тежко хоро извива

душата ми.

Тя може!

Силни  стъпки...

Дум, дум-дум... Дум -

кънтят глухо.

Треперят пендарите на

сухата ми гръд...

Къде ли остана млякото?

Черно и страшно хоро.

Виждаш ли, Мами,

мъжката ми сила?

Взех я от раклата.

Толкова години я пази

(тази бяла шамия).

Мъртвите се наситиха

на

черно,

черно,

черно...

Господ иска молитви.

Да заплаче небето...

А аз, да пия - по жътва.

Време е.

Жадна съм, Мами!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...