Оказа се, че съм просто жена
Как събираш у себе си
толкова много мечти?
Как без думи, его и гордости
поваляш от небето звезди?
Как с поглед през маски и стонове
от прах и пепел се появи?
И с дъх пренаписа всичките томове,
и перото от пиедестала свали.
Ти тихо пророни едничка сълза,
аз страхливо меча свалих,
оказа се, че съм просто жена.
Загубих или победих...?
Но не искам да водя тази война.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветелина Неделчева Todos los derechos reservados
Благодаря, радвам се, че ти харесва. 
