Как събираш у себе си
толкова много мечти?
Как без думи, его и гордости
поваляш от небето звезди?
Как с поглед през маски и стонове
от прах и пепел се появи?
И с дъх пренаписа всичките томове,
и перото от пиедестала свали.
Ти тихо пророни едничка сълза,
аз страхливо меча свалих,
оказа се, че съм просто жена.
Загубих или победих...? ...