Как събираш у себе си
толкова много мечти?
Как без думи, его и гордости
поваляш от небето звезди?
Как с поглед през маски и стонове
от прах и пепел се появи?
И с дъх пренаписа всичките томове,
и перото от пиедестала свали.
Ти тихо пророни едничка сълза,
аз страхливо меча свалих,
оказа се, че съм просто жена.
Загубих или победих...?
Но не искам да водя тази война.
© Цветелина Неделчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря, радвам се, че ти харесва.