5 jun 2020, 11:31  

Океан до Брега

  Poesía » Otra
760 4 12

                                                         на Ангелчето и Ирина

Ти искаш да си Бряг…

Приятно ми е – Океанът!

До теб,

пред теб,

над теб…

На приливи

и отливи…

Ощастливяващ те

всеки ден.

Поне по два пъти

заливащ те със прилива

изцяло,

всички твои заливчета

топли и добри…

Вълните те обгръщат

след вълни

и гъне се тоз бряг

под жар вълни…

А заливчетата немеят,

тръпнат

и разтварят пясъци

към този бурен,

щедър,

весел,

страстен Океан…

Пуснал котва

в малкото заливче

на Брега...

И сетне

хората се появяват…

Ловят си риба

от Брега,

пък Океанът

не заспива –

бди,

гранична е бразда…

И няма вече приливи пенливи –

сковани от цемента брегове,

и няма бури,

няма урагани,

беззвездното небе

е само похлупак…

Заспиват Океана и Брега…

Природа, знаеш…

По всички времена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Гавраиле!
  • Написал си много хубав стих.
    Поздрав!
  • Благодаря, адаш!
    Ангелче, благодаря!
  • Адаш, аз пък ще бъда небе тогава!

    Със вятъра си тях ще галя,
    със слънцето ще ги целувам,
    със светкавици пожар ще правя,
    със дъжд ще ги влудявам...

    И щом очите вдигнат те, над тях,
    ще бъда и ще ги попитам:
    - Момичета, желаети ли грях -
    Най-нежният... телата ви да имам 😋

    Поздрави за теб с усмивка 😊, а на двете сърнички, с цветенца 🌹🌹🌷🌹🌹
  • Благодаря, Ирина, Ангелче, Ндя, Мариана, Деа, Юри, Стойчо!
    Добавих още един образ - направо за червена точка.
    А лириката не е за мен - докато поетите зяпат звездите и Луната, прозаиците сме заети с прозата на трапезата.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...