5 jun 2020, 11:31  

Океан до Брега

  Poesía » Otra
755 4 12

                                                         на Ангелчето и Ирина

Ти искаш да си Бряг…

Приятно ми е – Океанът!

До теб,

пред теб,

над теб…

На приливи

и отливи…

Ощастливяващ те

всеки ден.

Поне по два пъти

заливащ те със прилива

изцяло,

всички твои заливчета

топли и добри…

Вълните те обгръщат

след вълни

и гъне се тоз бряг

под жар вълни…

А заливчетата немеят,

тръпнат

и разтварят пясъци

към този бурен,

щедър,

весел,

страстен Океан…

Пуснал котва

в малкото заливче

на Брега...

И сетне

хората се появяват…

Ловят си риба

от Брега,

пък Океанът

не заспива –

бди,

гранична е бразда…

И няма вече приливи пенливи –

сковани от цемента брегове,

и няма бури,

няма урагани,

беззвездното небе

е само похлупак…

Заспиват Океана и Брега…

Природа, знаеш…

По всички времена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Гавраиле!
  • Написал си много хубав стих.
    Поздрав!
  • Благодаря, адаш!
    Ангелче, благодаря!
  • Адаш, аз пък ще бъда небе тогава!

    Със вятъра си тях ще галя,
    със слънцето ще ги целувам,
    със светкавици пожар ще правя,
    със дъжд ще ги влудявам...

    И щом очите вдигнат те, над тях,
    ще бъда и ще ги попитам:
    - Момичета, желаети ли грях -
    Най-нежният... телата ви да имам 😋

    Поздрави за теб с усмивка 😊, а на двете сърнички, с цветенца 🌹🌹🌷🌹🌹
  • Благодаря, Ирина, Ангелче, Ндя, Мариана, Деа, Юри, Стойчо!
    Добавих още един образ - направо за червена точка.
    А лириката не е за мен - докато поетите зяпат звездите и Луната, прозаиците сме заети с прозата на трапезата.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...