Океан до Брега
на Ангелчето и Ирина
Ти искаш да си Бряг…
Приятно ми е – Океанът!
До теб,
пред теб,
над теб…
На приливи
и отливи…
Ощастливяващ те
всеки ден.
Поне по два пъти
заливащ те със прилива
изцяло,
всички твои заливчета
топли и добри…
Вълните те обгръщат
след вълни
и гъне се тоз бряг
под жар вълни…
А заливчетата немеят,
тръпнат
и разтварят пясъци
към този бурен,
щедър,
весел,
страстен Океан…
Пуснал котва
в малкото заливче
на Брега...
И сетне
хората се появяват…
Ловят си риба
от Брега,
пък Океанът
не заспива –
бди,
гранична е бразда…
И няма вече приливи пенливи –
сковани от цемента брегове,
и няма бури,
няма урагани,
беззвездното небе
е само похлупак…
Заспиват Океана и Брега…
Природа, знаеш…
По всички времена.
© Георги Коновски All rights reserved.
