И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили.
Видях океана! Но в мъгла!
Дай Боже да се докосна до него,
да го видя в най-ярка светлина осветено...
Краката ми стъпват по листа от мечти...
Нека съзнанието замълчи!
© Есфир Асфар Todos los derechos reservados