Окосената ливада
Морна е нощта от звездопада
месецът окъпва във лъчи,
по пресно окосената ливада,
ръзпръскват влага утринни роси.
Косачът стар до снощи я привърши,
треви последни падаха в откос,
за миг не спря,потта си да избърше,
накрай доволен...бавно тръгна бос.
Пропя петел –събуди тишината,
зора промъкна светли пипала,
изгряващият ден от тъмнината, ...