20.02.2006 г., 21:59 ч.

ОКОСЕНАТА ЛИВАДА 

  Поезия
1787 0 7
Окосената ливада

Морна е нощта от звездопада
месецът окъпва във лъчи,
по пресно окосената ливада,
ръзпръскват влага утринни роси.

Косачът стар до снощи я привърши,
треви последни падаха в откос,
за миг не спря,потта си да избърше,
накрай доволен...бавно тръгна бос.

Пропя петел –събуди тишината,
зора промъкна светли пипала,
изгряващият ден от тъмнината,
очи изми във селската мeра.

Сънлива утрин звуците разнесе
и зов за вдъхновение подде,
но тя живот в къщата не внесе
на старецът с косата във ръце.


© Милена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много ми беше приятно, докато четох това. йей! браво
  • Днес прочетох стиховете ти,всички ми харесаха, но това и "Бродница" са направо великолепни!
  • Направо е един малък бисер!!! ЧУДЕСНО Е !!! 6–ца та е малко!!! Пишеш прекрасно!!!
  • Благодаря на всичи ви за насърчителните коментари !
    Благодаря на Веси за поправката на тази дума,много се калебах за правописа й!
  • Поздравления,Мили!!!Хареса ми! Оправи думата "селската мира"на селската мера.Успех!
  • наистина е прекрасно !
  • Браво! Поздравления!
Предложения
: ??:??