ОКОСЕНАТА ЛИВАДА
Окосената ливада
Морна е нощта от звездопада
месецът окъпва във лъчи,
по пресно окосената ливада,
ръзпръскват влага утринни роси.
Косачът стар до снощи я привърши,
треви последни падаха в откос,
за миг не спря,потта си да избърше,
накрай доволен...бавно тръгна бос.
Пропя петел –събуди тишината,
зора промъкна светли пипала,
изгряващият ден от тъмнината,
очи изми във селската мeра.
Сънлива утрин звуците разнесе
и зов за вдъхновение подде,
но тя живот в къщата не внесе
на старецът с косата във ръце.
Морна е нощта от звездопада
месецът окъпва във лъчи,
по пресно окосената ливада,
ръзпръскват влага утринни роси.
Косачът стар до снощи я привърши,
треви последни падаха в откос,
за миг не спря,потта си да избърше,
накрай доволен...бавно тръгна бос.
Пропя петел –събуди тишината,
зора промъкна светли пипала,
изгряващият ден от тъмнината,
очи изми във селската мeра.
Сънлива утрин звуците разнесе
и зов за вдъхновение подде,
но тя живот в къщата не внесе
на старецът с косата във ръце.
© Милена Христова All rights reserved.
