29 jul 2021, 13:53

Окото...

  Poesía » Otra
600 0 2

Напълнете отвора със пръст.

Затворете окото на гроба.

Ще потръпне земята от скръб.

Със жито ще покрием залога.

Забрадете главите с тюрбан.

Да са черни, смирени от мъка.

Във очите да плува вода.

И да няма въздишки от скука.

Запомнете и този с добро.

Всички тук са без грях и утеха.

Прекръстете се, има защо,

и кандилото в мрака да светка.

 

Тук почива...

Достатъчно. Край.

Тук почива...

Ще има и други.

Тук почива...

Било е през май.

Тук почива...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...