Напълнете отвора със пръст.
Затворете окото на гроба.
Ще потръпне земята от скръб.
Със жито ще покрием залога.
Забрадете главите с тюрбан.
Да са черни, смирени от мъка.
Във очите да плува вода.
И да няма въздишки от скука.
Запомнете и този с добро.
Всички тук са без грях и утеха.
Прекръстете се, има защо,
и кандилото в мрака да светка.
Тук почива...
Достатъчно. Край.
Тук почива...
Ще има и други.
Тук почива...
Било е през май.
Тук почива...
© Владимир Йосифов Всички права запазени