29.07.2021 г., 13:53

Окото...

598 0 2

Напълнете отвора със пръст.

Затворете окото на гроба.

Ще потръпне земята от скръб.

Със жито ще покрием залога.

Забрадете главите с тюрбан.

Да са черни, смирени от мъка.

Във очите да плува вода.

И да няма въздишки от скука.

Запомнете и този с добро.

Всички тук са без грях и утеха.

Прекръстете се, има защо,

и кандилото в мрака да светка.

 

Тук почива...

Достатъчно. Край.

Тук почива...

Ще има и други.

Тук почива...

Било е през май.

Тук почива...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...