29.07.2021 г., 13:53

Окото...

599 0 2

Напълнете отвора със пръст.

Затворете окото на гроба.

Ще потръпне земята от скръб.

Със жито ще покрием залога.

Забрадете главите с тюрбан.

Да са черни, смирени от мъка.

Във очите да плува вода.

И да няма въздишки от скука.

Запомнете и този с добро.

Всички тук са без грях и утеха.

Прекръстете се, има защо,

и кандилото в мрака да светка.

 

Тук почива...

Достатъчно. Край.

Тук почива...

Ще има и други.

Тук почива...

Било е през май.

Тук почива...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...