Напълнете отвора със пръст.
Затворете окото на гроба.
Ще потръпне земята от скръб.
Със жито ще покрием залога.
Забрадете главите с тюрбан.
Да са черни, смирени от мъка.
Във очите да плува вода.
И да няма въздишки от скука.
Запомнете и този с добро.
Всички тук са без грях и утеха.
Прекръстете се, има защо,
и кандилото в мрака да светка.
Тук почива...
Достатъчно. Край.
Тук почива...
Ще има и други.
Тук почива...
Било е през май.
Тук почива...
© Владимир Йосифов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
