5 sept 2008, 13:09

Окованата принцеса

  Poesía
1K 0 6
Някога имало принцеса нежна,
по-тиха от вълна,
в слънце родена.
И нямало от нейните коси по-тежки,
със цвят на светлина,
от изгрев окървавена.
Но тя била заточена завинаги,
във тясна кула,
черна и с решетки.
И слънцето се влюбило в косите и,
и дълго светело
във мрачната и клетка.
И птиците седели край решетките,
и слушали как моли тя
и плаче.
И после пеели нечути песни
за сълзите
на нежното сираче.
Дъждът се леел кротко по ръцете и,
и се умилквал
като вярно куче.
И слагал мокри длани по лицето и
и искал сълзите и
да заключи.
Но тя не спирала. И плачела, безсънна,
свита като звяр,
ранен в сърцето си.
Очите и - отворени бездънно,
като звезди свалени
по лицето и.
Косите и - слънчеви окови,
обвили се
по тялото като змия.
Ала решетките, решетките позорни,
стояли на прозореца и
до смъртта.
И сутрин слънцето напразно засияло
в косите и,
студени като сняг.
Дъждът напразно я събуждал
като вълна,
мечтаеща за бряг.
И кулата, безгласна и студена,
останала,
удавена в сълзи.
И само славеите още пеят
за сирачето
със русите коси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ади Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....