Noo_Light92 (Ади Стоянова)
23 38
5.09.2008 г., 13:09 ч.

Окованата принцеса 

  Поезия
789 0 6
Някога имало принцеса нежна,
по-тиха от вълна,
в слънце родена.
И нямало от нейните коси по-тежки,
със цвят на светлина,
от изгрев окървавена.
Но тя била заточена завинаги,
във тясна кула,
черна и с решетки.
И слънцето се влюбило в косите и,
и дълго светело
във мрачната и клетка.
И птиците седели край решетките,
и слушали как моли тя
и плаче.
И после пеели нечути песни
за сълзите
на нежното сираче.
Дъждът се леел кротко по ръцете и,
и се умилквал
като вярно куче.
И слагал мокри длани по лицето и
и искал сълзите и
да заключи.
Но тя не спирала. И плачела, безсънна,
свита като звяр,
ранен в сърцето си.
Очите и - отворени бездънно,
като звезди свалени
по лицето и.
Косите и - слънчеви окови,
обвили се
по тялото като змия.
Ала решетките, решетките позорни,
стояли на прозореца и
до смъртта.
И сутрин слънцето напразно засияло
в косите и,
студени като сняг.
Дъждът напразно я събуждал
като вълна,
мечтаеща за бряг.
И кулата, безгласна и студена,
останала,
удавена в сълзи.
И само славеите още пеят
за сирачето
със русите коси.

© Ади Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??