Окрилена
Слънцето искри в косите ми,
щастие блести в очите ми
и политам над света красива,
от плещите всичко тежко съм свалила.
Ръце протягам да прегърна всеки, всичко,
всяко живо същество и всеки стрък тревица,
всяка капка от росата пъстроцветна,
да докосна, да обикна, да се слея.
Да цъфтя със цветовете на дъгата,
после тихо да се спусна над реката,
като мъгла, която току що открила,
че да покрива всичко е голямата й сила.
Да приседна тихо после край морето,
да чуе как препуска ми сърцето,
и него да прегърна в синкав мрак,
и да му кажа да ме чака пак, и пак, и пак...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
