Безгрешна грешница съм… знам...

Родени от любов и за любов сме…

От любов творим и от любов грешим…

От любов пламтим и заради любов на клади горим…

Грешна  съм… признавам…

Не когато обичам,

а когато “трябва” да обичам…

Не когато греша,

а когато се спирам, от страх да не сгреша…

Не когато мълча,

а когато няма за какво да мълча…

Не когато плача,

а когато няма за кого да плача…

Не когато те жадувам,

а когато, че те няма,  се преструвам…

Не когато те желая, 

а когато нощем само те мечтая…

Не когато те искам,

а когато да те имам не ми стиска…

Не когато те прегръщам,

а когато от благоприличие те отпращам…

Не когато те целувам, 

а когато се прехапвам насън… за да не изпсувам…

Не когато с теб се сливам,

а когото с мисъл за теб се изливам…

Не когато “до утре” със сладост ти казвам,

а когато “утре”-то с болка отказвам…

Не когато, захвърлила всичко и всички,

гола по душа при теб пристигам,

а когато вътре във “всичкото”

мойта душа виси на бесило…

Грешна съм, да…

Не когато живея… а когато не живея…

Не когато обичам… а когато не обичам…

Не когато греша, а когато не продължа.

Грешна ли съм… 

ако да 

под твоя камък нека да умра…

         Ако не…

      вземи си камъка

на него стъпи и по-близо до Любовта бъди…