angel-ina
64 el resultado
Има ли звезди в небето на скръбта? Ад ли е Рая след края на любовта?
Върволица от въпроси се нижеха в главата на Галя. Отговаряше на един, още недовършила идваше втори, трети… унасяше се и се будеше от мокротата под лицето си.
Нов ден! Птичият хор я поздравяваше за добро утро. Свеж бриз разгръщаше п ...
  292 
Тъмно ли е там,
където нощта сменя деня,
или… просто залезът заспива?
Боли ли там,
където омраза става любовта, ...
  239 
Рисува Майката Природа…
А аз… между багрите чета.
Две ярки блестящи тела в небесвода…
Между тях - деня сменя нощта.
Два облака бели небето подпрели… ...
  224 
Светещата буболечка
Малка сива бубулечка
бързала по тясната пътечка.
Искала преди да съмне
с лист от мак да се загърне… ...
  186 
Повей, ветре! - притча
Бил ясен пролетен ден. От ония, в които топли ветрове от Юг пристигали и стопявали с дъха си и последните снегове, криещи се по северните планински склонове. С тях се завръщали и птичите екскурзианти, които всяка есен тръгвали да се забавляват по южните екзотични страни. Те че ...
  217 
Да си сам,
когато е пролет
и засмени
се раждат лъчи…
Когато те мами ...
  261 
От другата страна на страха...
Страх ме е…
Колко пъти казвала
съм тези думи.
Колко пъти съм се ...
  150 
Очи -
щорите в дома на душата,
с които да спира
лъчите на тъмнината.
  133 
Тънката липа
навлича жълта роба
с мотив на пчели.
Бисерна река
бродира синя риза, ...
  350 
Сега
Някой ден,
повярвай ми,
ще ти се случа…
Ще дойда дръзка като Афродита. ...
  311  10 
Не искам да ми вярваш...
нито аз да ти вярвам.
Искам аз да Бъда Вярата,
с която моя свят
да сътворя. ...
  205 
Вали…
По лицето ми дращят
измръзнали капки
вместо сълзи.
Струи дъждовни се стичат ...
  157 
Стоя на ръба на отвесна скала.
Крепя се на стрък еделвайс.
Очаквам вика породил ехото
да ме върне в реалното
( или в съня) ...
  263 
Е-прошка
(Размисли след деня на Прошката Сирни Заговезни)
Лесно вече прошки се раздават…
“Прости”, “Простено” и готово…
Щракаш, пращаш, получаваш… ...
  219 
Примката на кабела
Дъждът не спираше да вали. Заваля още като тръгваха за летището. Беше мрачно. Тягостно време. Вън и вътре в Галя. От време на време се прокрадваше някой самотен слънчев лъч между облаците. И на лицето й. Пристигнаха. На мястото, наречено Терминал 2, чиито две очи винаги плачеха. Е ...
  245 
Ще вали… Подготвя се небето.
Тъмни облаци строяват се в редица
готови да запратят мълнии и град
върху нищо не очакващата жрица
щом Зевс даде им чакания знак. ...
  149 
  200  10 
Повика ме в света си, Февруари!
С десницата си снежно-мека
даде тон
и сред космически аплаузи
и фанфари ...
  152 
Човек понякога е сам…
Като изпращач след нощен трен,
останал да прегръща спомени.
Като лъч последен на униващ ден,
завил вълните с пръски огнени. ...
  170 
Ще дойдеш ли, когато съм ранена
да излекуваш тялото ми със сълза?
Ще дойдеш ли, когато съм сломена
да ме помилваш с ангелска ръка?
Когато нямам сили изчерпана до дъно от тъга, ...
  170 
Евтина сега съм на сълзи…
Сами валят …
за щяло и нещяло…
Преди ги сменях само за звезди…
И две слънца ...
  164 
До утре, казваш…
А кога е то?
С настъпването на новия ден?
Или на новия живот…
след прераждането? ...
  121 
Чуй ме!
Крещя
от болката и от гнева ти!
Крещя
от моята вина в ума ти! ...
  159 
Имах мечта
голяма, колкото усмивката на мама…
Имах мечта
голяма, колкото огнището на тате…
Имах мечта ...
  126 
Това си ти, Любов! -
Хиляди чувства събрала:
От допир до страст.
От сълза до усмивка.
От стон до екстаз. ...
  398  12 
Откъртвам те от себе си
като пиявица…
Отскубвам те от себе си
като кърлеж…
Премахвам те от себе си ...
  269 
SOS
Спасих ли се
или се наказах бягайки от теб?
Спаси ли се
или се линчува с мълчание и лед?
Измих ли си душата ...
  317 
Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш потното чело ...
  1813  12 
Знаеш ли…?
Не ми се слуша !
От всичко, дето измълча
вече ми дойде до гуша!
В този театър- водевил ...
  137 
Наслушах се на мълчание…
Научих се да ми говориш наум.
Мълчеше с моето страдание.
Говорех със тебе… насън.
В очите ти думите неми прочитах, ...
  222 
Знаеш ли…
Не си добре дошла!
Не е за теб открехнатата ми врата.
Не гледаш ли -
дете съм още… ...
  162 
Къде си ти, любов?
Уж те има, а те няма...
Около мен си, а ми липсваш...
В мен си, а съм няма
да те изрека, да те поискам... ...
  136 
Не искам нищо!
Разбираш ли?
Нищо.
Освен тишината на моя покой.
Освен краткия стон на закъсняла въздишка, ...
  235 
Не те чаках, Любов…
не и сега…
Но щом дошла си - влизай…
След теб
още зее мойта врата. ...
  225 
Като Земя и Небе сме -
животът чрез нас извира.
Като Слънце и Луна сме -
вечната гонитба никога не спира.
Като Огън и Лед сме - ...
  149 
Това бе толкова отдавна…
Бях млада - още вярвах в чудеса.
Сега една невидима преграда
разделя мен от младостта.
Сега се вглеждам в стиховете си лирични ...
  172 
???
???
Депресията ли извиква носталгията
или носталгията депресията
в копнеж за дома?
Сълзите ли извикват щастието ...
  329 
Не съм родена някой да ме има!
Не протягай ръце да ме хванеш…
Като вятър съм аз неуловима -
как да ме спреш или надбягаш?
Не съм родена някой да ме връзва ...
  164 
Обичам да гърми!
Защото е страшно…
Защото е тъмно. Защото ще вали.
Обичам да вали!
Защото е тъжно… ...
  190 
Има начало… има и край.
Безкрайна е само вселената.
Има бяло… има и черно.
Дъгата е само най-цветната.
Има усмивка… има печал. ...
  406  13 
Propuestas
: ??:??