Оксиноним

16 dic 2017, 18:59

Poesía » De amor, De humor, Del paisaje, Filosófica

2464 1 1

дървени прозорци в рамки от стъкла

тайнствени рози сред бодлива мъгла

изгнили кошчета в метални отпадъци

слънчеви небеса сред сини отблясъци

лаещи нашийници на сребърни кучета

радостни старци и намръщени внучета

пронизителни дами със засегнати викове

прочувствени страници с хартиени стихове

струнен барабан и клавиши на китара

щастливо погребение на девица стара

изсъхнали вази в порцеланови цветя

с твоето изчезване светът ли полудя?

Когато изчезне този, който е направил думата "завинаги" не толкова невъзможна и фантастична, човек леко полудява...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-16T21:30:37+02:00

Май има доста повече причини човек да лудне. Много ми хареса твоят стих.