2 oct 2012, 13:07

Октава тишина 

  Poesía » Otra
1327 0 18
Светът си е същият. Дяволски същият свят.
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви
до малка отвинтена дупка във стара ключалка.
Дори да я няма – навън ще ръждясват звезди.
Дори да ме няма – денят ще е в седем октави
и седем небета ще съхнат над всяка тъга,
защото сълзите не помнят пътеки към Рая.
Каквото прегръщах – стопи се. Изтля. Изгоря.
Цигара в очите ти с пламъче, взето назаем. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??