Октава тишина
Октава тишина
Светът си е същият. Дяволски същият свят.
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви
до малка отвинтена дупка във стара ключалка.
Дори да я няма – навън ще ръждясват звезди.
Дори да ме няма – денят ще е в седем октави
и седем небета ще съхнат над всяка тъга,
защото сълзите не помнят пътеки към Рая.
Каквото прегръщах – стопи се. Изтля. Изгоря.
Цигара в очите ти с пламъче, взето назаем.
Разбирам мъглата. Да спи до последния час,
до крайната бримка на тази разнищена утрин.
Дори да ме няма, светът ще е същият свят.
Eдна тишина ще е само с октава по-пуста...
© Ружа Матеева All rights reserved.
