28 jul 2007, 21:01

октомври 1207

  Poesía
1K 0 1
Притихнах в голямата зала,
където пирувам с гости.
- Налей си и пий от граала,
събрал мита за христовите мощи.

Ти носиш кръста на своите доспехи,
твоят кръст- твоите успехи,
виолетов мираж, приютен в големият шлем,
събуди халюцинации в мен.

Невярна стрела, смъртта на неверник.
Как притъпяваш своето либидо?
- В боя. Към своя съперник
мечът е кървав, чернее лицето.
                                            Помни го.


- Пий със мен, вече всичко постигнах,
нека кръвта ми да стане на вино,
нека нощта, в която притихнах,
бъде твоя проказа, латине!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Евалата Ивайло!Ашколсун Дилбере!
    ...братле,невероятно ми хареса(вероятно също).
    Ща целувам като се видим-няма как!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...