октомври 1207
Притихнах в голямата зала,
където пирувам с гости.
- Налей си и пий от граала,
събрал мита за христовите мощи.
Ти носиш кръста на своите доспехи,
твоят кръст- твоите успехи,
виолетов мираж, приютен в големият шлем,
събуди халюцинации в мен.
Невярна стрела, смъртта на неверник.
Как притъпяваш своето либидо?
- В боя. Към своя съперник
мечът е кървав, чернее лицето.
Помни го.
- Пий със мен, вече всичко постигнах,
нека кръвта ми да стане на вино,
нека нощта, в която притихнах,
бъде твоя проказа, латине!
където пирувам с гости.
- Налей си и пий от граала,
събрал мита за христовите мощи.
Ти носиш кръста на своите доспехи,
твоят кръст- твоите успехи,
виолетов мираж, приютен в големият шлем,
събуди халюцинации в мен.
Невярна стрела, смъртта на неверник.
Как притъпяваш своето либидо?
- В боя. Към своя съперник
мечът е кървав, чернее лицето.
Помни го.
- Пий със мен, вече всичко постигнах,
нека кръвта ми да стане на вино,
нека нощта, в която притихнах,
бъде твоя проказа, латине!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Проданов Всички права запазени
