Jul 28, 2007, 9:01 PM

октомври 1207

  Poetry
1K 0 1
Притихнах в голямата зала,
където пирувам с гости.
- Налей си и пий от граала,
събрал мита за христовите мощи.

Ти носиш кръста на своите доспехи,
твоят кръст- твоите успехи,
виолетов мираж, приютен в големият шлем,
събуди халюцинации в мен.

Невярна стрела, смъртта на неверник.
Как притъпяваш своето либидо?
- В боя. Към своя съперник
мечът е кървав, чернее лицето.
                                            Помни го.


- Пий със мен, вече всичко постигнах,
нека кръвта ми да стане на вино,
нека нощта, в която притихнах,
бъде твоя проказа, латине!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Евалата Ивайло!Ашколсун Дилбере!
    ...братле,невероятно ми хареса(вероятно също).
    Ща целувам като се видим-няма как!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...