13 may 2008, 18:22

Оловният войник

  Poesía » Civil
1.2K 0 23

 

 

Оловният войник

 

Оловният войник

от мойто детство

не е оловен вече!

Всъщност,

и войник не е...

Гладът

откупи смелостта му

с продоволствени купони,

напечатани

на същата хартия,

от която беше

и лодката крилата

на Мечтите му -

сега, предадена

за рециклиране...

Сабята на Честта

ръждяса запокитена

в музея прашен

на Забравата...

А войничето,

отдавна претопено,

намери своя нов

Живот

в пълнителя с патрони!...

Разстрелващи

Надеждата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...