plami-6 (Плами)
693 4679
4 mar 2010, 11:10

Омагьосана 

  Poesía » Filosófica
735 0 6

 

Дните с теб ме нараняват:

май всичко хубаво вече си казахме.

Само думи-куршуми остават –              

с тях съдбата си белязахме.

 

Сълзите ми пресъхват неизтрити,

но спрях вече като куче да вия.

А стихове – печално лековити,

в душата ми гнездо са свили.

 

Коя съм – не можах да разбера.

За всички малки радости останах глуха.

Нечестно, но лесно е теб да виня

за моята житейска несполука.

 

А може би съм прокълната –

омагьосана преди да се родя.

Минавайки в живота по междата,

темели върху пясък да градя.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Минавайки в живота по междата,
    темели върху пясък да градя.

    !!!
    Много образно и силно!!!
    Прегръдка!
  • Няма вечни неща,по-важното е ,че градиш.Поздрав в нощта!
  • Не е вярно, няма житейски несполуки, не се обвинявай, за нищо неси виновна, просто си спомни красивите неща , имало гие и са си там, не ги подценявай, потърси красотата в малките неща и ще видиш , че я има. А когато всичко е казано, нещатаприключени , просто потърси себе си ипродължи напред - там някъде о обозримото бъдеще те чака щастието ихпросто трябвада протегнеш ръка зада го докоснештака бих искал впроза дапродължи твоя тъжен стих С много нежност ти желая красота в живота
  • А може би всички градим темели...не знаейки, че това отдолу може да се окаже пясък!
    Поздравления за силния стих!
  • Вселена... разрушена от липсата на внимание и романтика! Добре, че са стиховете... те оправят всичко, а твоите са хубави, силни и въздействащи...!!!
  • Силна житейска борба-“...темели върху пясък да градя.“Изразително,Браво!
Propuestas
: ??:??