Омагьосана
Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити,
но спрях вече като куче да вия.
А стихове – печално лековити,
в душата ми гнездо са свили.
Коя съм – не можах да разбера.
За всички малки радости останах глуха.
Нечестно, но лесно е теб да виня
за моята житейска несполука.
А може би съм прокълната –
омагьосана преди да се родя.
Минавайки в живота по междата,
темели върху пясък да градя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Плами Todos los derechos reservados
така бих искал впроза дапродължи твоя тъжен стих
