Mar 4, 2010, 11:10 AM

Омагьосана

904 0 6

 

Дните с теб ме нараняват:

май всичко хубаво вече си казахме.

Само думи-куршуми остават –              

с тях съдбата си белязахме.

 

Сълзите ми пресъхват неизтрити,

но спрях вече като куче да вия.

А стихове – печално лековити,

в душата ми гнездо са свили.

 

Коя съм – не можах да разбера.

За всички малки радости останах глуха.

Нечестно, но лесно е теб да виня

за моята житейска несполука.

 

А може би съм прокълната –

омагьосана преди да се родя.

Минавайки в живота по междата,

темели върху пясък да градя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Минавайки в живота по междата,
    темели върху пясък да градя.

    !!!
    Много образно и силно!!!
    Прегръдка!
  • Няма вечни неща,по-важното е ,че градиш.Поздрав в нощта!
  • Не е вярно, няма житейски несполуки, не се обвинявай, за нищо неси виновна, просто си спомни красивите неща , имало гие и са си там, не ги подценявай, потърси красотата в малките неща и ще видиш , че я има. А когато всичко е казано, нещатаприключени , просто потърси себе си ипродължи напред - там някъде о обозримото бъдеще те чака щастието ихпросто трябвада протегнеш ръка зада го докоснештака бих искал впроза дапродължи твоя тъжен стих С много нежност ти желая красота в живота
  • А може би всички градим темели...не знаейки, че това отдолу може да се окаже пясък!
    Поздравления за силния стих!
  • Вселена... разрушена от липсата на внимание и романтика! Добре, че са стиховете... те оправят всичко, а твоите са хубави, силни и въздействащи...!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...