11 oct 2018, 10:38  

Омагьосана

  Poesía
1.1K 12 20

Привлечена от някаква стихия

натъкнах се на сладък непознат.

Не смогнах от очите му да скрия

душата си. Бе просто опиат!

 

Усмивката му – топла и красива

и нежният му плътен галещ глас,

направиха ме толкова щастлива,

че влюбена, изпаднах във захлас.

 

Пренесена във приказка вълшебна,

и в чудната страна на любовта,

избягах от реалността враждебна,

и скрих се зад красивата стена.

 

A времето бе сякаш там безвремие,

и с мощ неукротима бе страстта,

омайните целувки – миг спасение!

И как да устоиш на любовта?

 

Предадох на магията аз ключа

на запленената от теб душа,

щастлива, че това със мен се случва,

с надежда чудото да съхраня!

 

Веси_Еси (Еси)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Бени!
  • Ех, трудно се устоява на любовта...Поздравления, Веси!
  • Много ти благодаря, Влади!
  • Благодаря ти, Руми! Прегръдки!
  • Пожелавам на лирическата това което и се случва да е една безкрайност! Поздрав, Веси! Стиховете ти винаги са образни и докосващи!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...