Омагьосана
Привлечена от някаква стихия
натъкнах се на сладък непознат.
Не смогнах от очите му да скрия
душата си. Бе просто опиат!
Усмивката му – топла и красива
и нежният му плътен галещ глас,
направиха ме толкова щастлива,
че влюбена, изпаднах във захлас.
Пренесена във приказка вълшебна,
и в чудната страна на любовта,
избягах от реалността враждебна,
и скрих се зад красивата стена.
A времето бе сякаш там безвремие,
и с мощ неукротима бе страстта,
омайните целувки – миг спасение!
И как да устоиш на любовта?
Предадох на магията аз ключа
на запленената от теб душа,
щастлива, че това със мен се случва,
с надежда чудото да съхраня!
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
