6 may 2009, 15:02

Омана

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

                                  СЛЪНЧЕВ ПРАЗНИК!



                                            ОМАНА


                                                    посветено*


                                Имам вкус на море...


                                На буйно море,

                                пленило реки закачливи...

                                Ти си – бряг ожаднял,

                                              що вълните зове

                                и от морската пяна пенлива,

                                сътворяваш ме – блян,

                                               пълнолунно мечтан

                                и задъхано, бавно отпиваш...


                                Имам дъх на поле...


                               Некосена трева,

                               на разсъмване в диви усои...

                               Като биле любовно съм

                                               от венец на мома –

                               порочност в мислите твои.

                               От сто билки омая

                                              само мен пожела,

                               със страстта на нестихващ порой...


                               Имам цвят на дъга...


                               Пъстрокрила дъга,

                               в която художник е влюбен...

                               Ти си – дъжд ослепял

                                                     от таз красота,

                               с поглед трескаво търсещ, бездомен –

                               плач небесен проливаш,

                                                           цветовете отмиваш,

                               за да слеем душите си... В спомен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...