6.05.2009 г., 15:02

Омана

1.1K 0 5

                                  СЛЪНЧЕВ ПРАЗНИК!



                                            ОМАНА


                                                    посветено*


                                Имам вкус на море...


                                На буйно море,

                                пленило реки закачливи...

                                Ти си – бряг ожаднял,

                                              що вълните зове

                                и от морската пяна пенлива,

                                сътворяваш ме – блян,

                                               пълнолунно мечтан

                                и задъхано, бавно отпиваш...


                                Имам дъх на поле...


                               Некосена трева,

                               на разсъмване в диви усои...

                               Като биле любовно съм

                                               от венец на мома –

                               порочност в мислите твои.

                               От сто билки омая

                                              само мен пожела,

                               със страстта на нестихващ порой...


                               Имам цвят на дъга...


                               Пъстрокрила дъга,

                               в която художник е влюбен...

                               Ти си – дъжд ослепял

                                                     от таз красота,

                               с поглед трескаво търсещ, бездомен –

                               плач небесен проливаш,

                                                           цветовете отмиваш,

                               за да слеем душите си... В спомен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Зарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...