Как искам да съм вечно млада, 

със теб да бродим из гората... 

Да свириш ти на своята китара, 

да чувствам аз на песента стрелата... 

И нужно ли е ние да говорим, 

не ни ли стига само поглед нежен, 

за да узнаем ние пътя си нататък, 

да се погледнем и у другия да се открием? 

А истините във света са толкоз прости, 

но никoй не узнава ги докрая - 

за да останат истини за утре и за после, 

на криеница с влюбените да играят... 

Аз искам твойто същество да разгадая - 

дали дошло е то от слънцето небесно 

или от земните недра? ...Не зная, 

но искам,искам аз да го омая! 

Защо ли движат се мъгли в безкрая? 

Защо не вижда се на пътя края? 

Но вярвам аз, но вярвам аз, че тая, 

че нашата любов ще влезе и във рая!