10 jun 2004, 15:08

Омая 

  Poesía
1006 0 2
Как искам да съм вечно млада,
със теб да бродим из гората...
Да свириш ти на своята китара,
да чувствам аз на песента стрелата...
И нужно ли е ние да говорим,
не ни ли стига само поглед нежен,
за да узнаем ние пътя си нататък,
да се погледнем и у другия да се открием?
А истините във света са толкоз прости,
но никoй не узнава ги докрая -
за да останат истини за утре и за после,
на криеница с влюбените да играят... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??