Омая
Как искам да съм вечно млада,
със теб да бродим из гората...
Да свириш ти на своята китара,
да чувствам аз на песента стрелата...
И нужно ли е ние да говорим,
не ни ли стига само поглед нежен,
за да узнаем ние пътя си нататък,
да се погледнем и у другия да се открием?
А истините във света са толкоз прости,
но никoй не узнава ги докрая -
за да останат истини за утре и за после,
на криеница с влюбените да играят...
Аз искам твойто същество да разгадая -
дали дошло е то от слънцето небесно
или от земните недра? ...Не зная,
но искам,искам аз да го омая!
Защо ли движат се мъгли в безкрая?
Защо не вижда се на пътя края?
Но вярвам аз, но вярвам аз, че тая,
че нашата любов ще влезе и във рая!
© Катя Вълчева All rights reserved.
