Омразолюбов

10 dic 2011, 22:35

Poesía » De amor

475 0 2

Вдъхновено от немската дума HASSLIEBE

Омразата, любов с обратен знак,

ни хвърля в страшни бездни. И пропадаме.

Зазижда ни в ужасен, лепкав мрак,

гори ни бавно и се радва като страдаме.

А любовта, капризната игра,

на щастие и радост е детето.

Запалва във душите ни искра,

крила ни дава да летим в небето.

ОМРАЗОЛЮБОВТА е с две лица.

Като бог Янус е неуловима.

Оплита тя човешките сърца

във паяжина нежна и незрима.

Каква е тя не знае никой днес –

ту огнен Ад, ту райска синя птица,

тя няма дом – ни номер, ни адрес,

живее често в нечия зеница.

И парва ни кошмарният ù дъх,

смразява ни на лятото сред зноя,

над нашите фантазии е лъх,

отнема ни сигурността, покоя.

Капризна е, кокетка, фея зла,

със златни нокти весело ранява,

забивайки рубинена игла

в душата ни за миг. И отминава.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.