10 дек. 2011 г., 22:35

Омразолюбов

612 0 2

                                                Вдъхновено от немската дума HASSLIEBE   

 

Омразата, любов с обратен знак,

ни хвърля в страшни бездни. И пропадаме.

Зазижда ни  в ужасен, лепкав мрак,

гори ни бавно и се радва като страдаме.

 

А любовта, капризната игра,

на щастие и радост е  детето.

Запалва във душите ни искра,

крила ни дава да летим в небето.

 

ОМРАЗОЛЮБОВТА е с две лица.

Като бог Янус е неуловима.

Оплита  тя човешките сърца

във паяжина нежна и незрима.

 

Каква е тя не знае никой днес –

ту огнен Ад, ту райска синя птица,

тя няма дом – ни номер, ни адрес,

живее често в нечия зеница.

 

И парва ни кошмарният ù дъх,

смразява ни на лятото сред зноя,

над нашите фантазии е лъх,

отнема ни сигурността, покоя.

 

Капризна е, кокетка, фея зла,

със златни нокти весело ранява,

забивайки рубинена игла

в душата ни  за миг. И отминава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тази паяжина...
    Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Вода и огън заедно-това е
    омраза и любов в едно сърце.
    Несъвместима заедност играе
    по плахи струни и по тях чете,
    че силна обич щом вратата хлопне
    остава място само за ненавист
    и малко пламъче на късен огън
    останал близо и опасно до водата...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...