10.12.2011 г., 22:35

Омразолюбов

614 0 2

                                                Вдъхновено от немската дума HASSLIEBE   

 

Омразата, любов с обратен знак,

ни хвърля в страшни бездни. И пропадаме.

Зазижда ни  в ужасен, лепкав мрак,

гори ни бавно и се радва като страдаме.

 

А любовта, капризната игра,

на щастие и радост е  детето.

Запалва във душите ни искра,

крила ни дава да летим в небето.

 

ОМРАЗОЛЮБОВТА е с две лица.

Като бог Янус е неуловима.

Оплита  тя човешките сърца

във паяжина нежна и незрима.

 

Каква е тя не знае никой днес –

ту огнен Ад, ту райска синя птица,

тя няма дом – ни номер, ни адрес,

живее често в нечия зеница.

 

И парва ни кошмарният ù дъх,

смразява ни на лятото сред зноя,

над нашите фантазии е лъх,

отнема ни сигурността, покоя.

 

Капризна е, кокетка, фея зла,

със златни нокти весело ранява,

забивайки рубинена игла

в душата ни  за миг. И отминава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тази паяжина...
    Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Вода и огън заедно-това е
    омраза и любов в едно сърце.
    Несъвместима заедност играе
    по плахи струни и по тях чете,
    че силна обич щом вратата хлопне
    остава място само за ненавист
    и малко пламъче на късен огън
    останал близо и опасно до водата...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...