17 feb 2018, 2:04

Омръзна ми

  Poesía
768 6 22

Омръзна ми да се срамувам!

Да се притеснявам ден след ден!

Омръзна ми да се страхувам!

Цената на чужди пропуски и грешки

да се иска от мен!

Толкова ли съм свята и безгрешна?!

Нямам ли си свои грехове?!

Защо да нося чужди вини вечно?!

Нали ми трябва сила, когато

мойта съвест на съд ме призове?!

Обръщам се към всеки, съвестта си да намери!

Всичко сторено до днеска да премери!

Нека всеки да подложи гръб под свойто бреме!

Да може и невинният човек дъх да си поеме!

Да му остане време живота си да поогледа,

да го подреди, да оправи някоя повреда...

Да сбере онова, от което го е срам, или се страхува,

да го заплати и с чиста съвест напред да заплува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Огромна благодарност, Кати! Бъди здрава!
  • Благодаря, Веси! За изправяне - изправям се, ама до колко съм успяла. Никак. Това ме ядосва. Много ме ядосва. Гражданите трябва да имат удобството да се занимават със себе си, а не с управници, работодатели, скандали, разпри на високо ниво. Димитрова, много ти благодаря. Отделила си време за мен.
  • Марги, формулата ти за справяне със страховете е съвсем правилна - да се изправиш срещу тях. Но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи... Успех с борбата! Хареса ми!
  • Пепи, ние, като избиратели и данъкоплатци не сме спирали да бъдем жертви. Сами си го причиняваме, но и за това си има причина. Наглостта, която демоснстрират висшите ешалони ежедневно толква години е в основата на това стихо.
  • Всеки трябва да си носи кръста сам и да носи отговорност. Добрите хора винаги са били изкупителна жертва... И ще продължават да бъдат, ако се поддават на провокации и обвинения, вместо да се опълчат или игнорират тази вменяемост за вина. Трябва да имат повече увереност в себе си.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...