17 февр. 2018 г., 02:04

Омръзна ми

770 6 22

Омръзна ми да се срамувам!

Да се притеснявам ден след ден!

Омръзна ми да се страхувам!

Цената на чужди пропуски и грешки

да се иска от мен!

Толкова ли съм свята и безгрешна?!

Нямам ли си свои грехове?!

Защо да нося чужди вини вечно?!

Нали ми трябва сила, когато

мойта съвест на съд ме призове?!

Обръщам се към всеки, съвестта си да намери!

Всичко сторено до днеска да премери!

Нека всеки да подложи гръб под свойто бреме!

Да може и невинният човек дъх да си поеме!

Да му остане време живота си да поогледа,

да го подреди, да оправи някоя повреда...

Да сбере онова, от което го е срам, или се страхува,

да го заплати и с чиста съвест напред да заплува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Огромна благодарност, Кати! Бъди здрава!
  • Благодаря, Веси! За изправяне - изправям се, ама до колко съм успяла. Никак. Това ме ядосва. Много ме ядосва. Гражданите трябва да имат удобството да се занимават със себе си, а не с управници, работодатели, скандали, разпри на високо ниво. Димитрова, много ти благодаря. Отделила си време за мен.
  • Марги, формулата ти за справяне със страховете е съвсем правилна - да се изправиш срещу тях. Но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи... Успех с борбата! Хареса ми!
  • Пепи, ние, като избиратели и данъкоплатци не сме спирали да бъдем жертви. Сами си го причиняваме, но и за това си има причина. Наглостта, която демоснстрират висшите ешалони ежедневно толква години е в основата на това стихо.
  • Всеки трябва да си носи кръста сам и да носи отговорност. Добрите хора винаги са били изкупителна жертва... И ще продължават да бъдат, ако се поддават на провокации и обвинения, вместо да се опълчат или игнорират тази вменяемост за вина. Трябва да имат повече увереност в себе си.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...