Омръзна ми (Добре ми е така!)
Омръзна ми да сричам думите измислени -
оригинална пустош в непрогледна празнота.
Да зея в словоблудства приказно безсмислени
и чудом да се чудя: ”Само с мен ли е така?...”
Омръзна ми да чувствам емоции неискрени -
жалея псевдо-мъка и радвам с псевдо-смях.
И всичките похвали с гордост сме окичили,
та чак да не повярваш… И аз ли съм от тях?...
Омръзна ми да чакам нещо по-нормално -
човешко, приемливо, без излишна суета.
Да не е много стряскащо, ужасно и фатално...
Такова още има ли?... Май в старите неща…
Омръзна ми да ровя във изблици подтиснати,
творени от омраза, съперничество, страх...
А нейде иззад ъгъла, игнорирано-притиснати
надничат любовта, морето… Ех, че смях!
Омръзна ми да търся човешкото у хората -
едни делят, друг мери… Печелят от това?!?
На мен пък не разчитайте със някого да споря…
Шъ си остана проста… Дубре ми е така!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
Поздравче, Миличка!
