23 sept 2011, 12:24

Онази...

  Poesía
1.1K 0 22

                                                               П.Владигеров - "Есенна елегия"

 

... есенна тъга

нахълтала неканено на двора

попила по изсъхналите кестени

възседнала бездумно всеки полъх…

 

… онази нежелана блудница

обгърнала избрулените клони

напираща по устните недишащо

по дланите плътта си да разголя

 

и тази непресъхваща надежда

че след смъртта се ражда в пролет

избродила пътеките за никъде

и в утрото преляла в порив…

 

… онази есенна тъга…

посипала с измамни багри прага

в замряло слънце

в тишина

рисуваше илюзии

по вятъра…

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...