П.Владигеров - "Есенна елегия"
... есенна тъга
нахълтала неканено на двора
попила по изсъхналите кестени
възседнала бездумно всеки полъх…
… онази нежелана блудница
обгърнала избрулените клони
напираща по устните недишащо
по дланите плътта си да разголя
и тази непресъхваща надежда
че след смъртта се ражда в пролет
избродила пътеките за никъде
и в утрото преляла в порив…
… онази есенна тъга…
посипала с измамни багри прага
в замряло слънце
в тишина
рисуваше илюзии
по вятъра…
…
© Бехрин Всички права запазени