Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание
на съвършеното Божествено творение,
и аз притихвах в миг на съзерцание,
пред този рай, изпадайки в забвение.
И днес като рефрен звучи във мен
онази стара песен на Балкана,
с чиято мощна сила Йово е роден,
за да запази чиста хубавата Яна.
24. 09. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков Todos los derechos reservados