Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание
на съвършеното Божествено творение,
и аз притихвах в миг на съзерцание,
пред този рай, изпадайки в забвение.
И днес като рефрен звучи във мен
онази стара песен на Балкана,
с чиято мощна сила Йово е роден,
за да запази чиста хубавата Яна.
24. 09. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
