Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание
на съвършеното Божествено творение,
и аз притихвах в миг на съзерцание,
пред този рай, изпадайки в забвение.
И днес като рефрен звучи във мен
онази стара песен на Балкана,
с чиято мощна сила Йово е роден,
за да запази чиста хубавата Яна.
24. 09. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
