Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
19 mar 2022, 20:49

Онази съм, която съумя... 

  Poesía » Filosófica, Civil
335 5 8

Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.

 

Жена съм, но по нищо не личи,
страхът гризе си ноктите и стене.
Надеждата съм в детските очи,
А аз? Е, кучета ме яли мене!

 

Жена съм аз и майка на бащи,
които гинат някъде далече.
Гневът ми в знамената им плющи,
а нежността деца приспива вечер.

 

Жена съм, като хиляди жени,
забравила съпружеското ложе.
Дори на себе си да измени,
на майка и на род мъжът не може!

 

Жена съм, като нашата Земя
и съм скала, градина, житна нива
Онази съм, която съумя,
в очите на смъртта да се присмива!
 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??