Онази съм, която съумя...
Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи,
страхът гризе си ноктите и стене.
Надеждата съм в детските очи,
А аз? Е, кучета ме яли мене!
Жена съм аз и майка на бащи,
които гинат някъде далече.
Гневът ми в знамената им плющи,
а нежността деца приспива вечер.
Жена съм, като хиляди жени,
забравила съпружеското ложе.
Дори на себе си да измени,
на майка и на род мъжът не може!
Жена съм, като нашата Земя
и съм скала, градина, житна нива
Онази съм, която съумя,
в очите на смъртта да се присмива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
) , го качих така и така си остана. Благодаря ви!