Онази съм, която съумя...

Mar 19, 2022, 8:49 PM

Poetry » Phylosophy, Civilian

336 5 8

Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.

Жена съм, но по нищо не личи,
страхът гризе си ноктите и стене.
Надеждата съм в детските очи,
А аз? Е, кучета ме яли мене!

Жена съм аз и майка на бащи,
които гинат някъде далече.
Гневът ми в знамената им плющи,
а нежността деца приспива вечер.

Жена съм, като хиляди жени,
забравила съпружеското ложе.
Дори на себе си да измени,
на майка и на род мъжът не може!

Жена съм, като нашата Земя
и съм скала, градина, житна нива
Онази съм, която съумя,
в очите на смъртта да се присмива!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-21T20:29:04+02:00

Благодаря ви, момичета!
РосиДимова (Росица Димова)

2022-03-21T11:45:16+02:00

Силно, Наде!
Самодива (Вики)

2022-03-21T11:39:28+02:00

Чудесно!
ДИС (Деа)

2022-03-21T10:18:42+02:00

Браво!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-20T11:43:26+02:00

Благодаря ви, мили момичета! Права си, Марийче и двете ме вдъхновихте, но от недоглеждане (кой, аз ли? ) , го качих така и така си остана. Благодаря ви!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2022-03-20T09:28:12+02:00

Поздрав!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-03-19T22:57:53+02:00

Дали и ти не трябваше да го пуснеш като свързано произведение, Наде?
Пепи, явно, е вдъхновила и двете ни или пък аз теб - не знам точно, но по-важното е, че се получи чудесно поетично влакче, на което тя е машинист.👍Слагам в любими!👏
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2022-03-19T22:03:10+02:00

Много силно, Нади! Ако можех, бих написала същите думи! Прегръщам те за силата!