11 nov 2019, 1:22

Онази вечер и завинаги 

  Poesía » De amor, Otra
345 0 2

Две жарки кафеви искри,

ще срещаш все сред тълпата.

Две любящи кафеви очи,

на твоята стара позната.

 

Изтръпват при всяко движение,

мислите бавно отплават.

Всеки поглед – пак поражение

и двете очи се предават.

 

Въоражен с огнестрелна китара,

смъртоносен спусък са струните.

Стреляш по всеки във бара,

летят бясно куршумите.

 

Отвън задава се тихо зората,

измества нощния мрак,

а в главата на твоята стара позната,

звучът думите: ,, Искам пак, и пак, и пак!"

 

 

© Лорийн Мусакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??