Онази вечер и завинаги
Две жарки кафеви искри,
ще срещаш все сред тълпата.
Две любящи кафеви очи,
на твоята стара позната.
Изтръпват при всяко движение,
мислите бавно отплават.
Всеки поглед – пак поражение
и двете очи се предават.
Въоражен с огнестрелна китара,
смъртоносен спусък са струните.
Стреляш по всеки във бара,
летят бясно куршумите.
Отвън задава се тихо зората,
измества нощния мрак,
а в главата на твоята стара позната,
звучът думите: ,, Искам пак, и пак, и пак!"
© Лорийн Мусакова All rights reserved.
