Да бъдеш малък в света голям,
свил в юмруче светулка жива,
какво богатство е това, аз знам,
бих искал тайно да ви опиша.

Днес, когато мога да вървя
и словесни плетки да преплитам,
когато най-много мисля в самота
като птиците политам.

Гордея се затуй, че пея,
че тревите слушат ме в захлас,
че когато взирам се в небето
ще видя слънце в този час.

А още помня дивите години,
в които тичах бос по горещия асфалт,
и с пръсти в пясъка чертаех линии,
за времето си чист трактат.

И така годините вървяха тихо,
блъскайки се в секунда пет,
сезони сменяха се унило,
а детето в мен продължи напред.