29 нояб. 2014 г., 21:25

Онези дни

489 0 0

Да бъдеш малък в света голям,
свил в юмруче светулка жива,
какво богатство е това, аз знам,
бих искал тайно да ви опиша.

 

Днес, когато мога да вървя
и словесни плетки да преплитам,
когато най-много мисля в самота
като птиците политам.

 

Гордея се затуй, че пея,
че тревите слушат ме в захлас,
че когато взирам се в небето
ще видя слънце в този час.

 

А още помня дивите години,
в които тичах бос по горещия асфалт,
и с пръсти в пясъка чертаех линии,
за времето си чист трактат.

 

И така годините вървяха тихо,
блъскайки се в секунда пет,
сезони сменяха се унило,
а детето в мен продължи напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...